Асцит
Асцитът е медицински термин за натрупване на течност в коремната кухина. Той може да се развие при чернодробни заболявания, рак, сърдечна и бъбречна недостатъчност.
Причини за асцит
Най-честата причина за асцит е чернодробната цироза, която е отговорна за около 80% от случаите. Повишеното налягане във венозната система (портална хипертония) и ниските нива на албумин в кръвта, дължащи се на цироза, водят до изтичане на течност от съдовете в коремната кухина. Допълнителна причина за асцита е натрупването на сол и вода в организма при пациенти с цироза. Асцит може да се развие и при тромбоза на вените, които внасят и изнасят кръв от черния дроб (синдром на Буд-Киари), хронични бъбречни заболявания, сърдечна недостатъчност, панкреатични заболявания, хипотиреоидизъм и разпространение на рак в коремната кухина.
Видове асцит
Класически има два вида асцит: трансудат и ексудат. Разликата между тях се определя от съдържанието на протеин и клетки в асцитната течност. Съществува и по-рядък трети вид асцит – хилозен асцит, който има високо съдържание на мазнини и бял цвят. Най-често използваният метод за определяне на вида на асцита е изчисляването на серум-асцитния албуминов градиент (SAAG). Ако SAAG е >1,1, асцитът е трансудат, а ако е <1,1, асцитът е ексудат.
Симптоми на асцита
Асцит с обем под 400-500 мл може да остане незабелязан от пациента. При по-голямо натрупване на течност се появява усещане за подуване на корема. При значително количество асцит може да се затрудни дишането. В някои случаи асцитът може да се разпространи и в гръдната кухина. В допълнение, симптомите на основното заболяване могат да бъдат по-изявени.
Диагноза
Когато асцитът надвиши 500 мл, той може да бъде открит при физически преглед. Малки количества асцит могат да бъдат диагностицирани чрез ултразвук. Когато асцитът е диагностициран, е важно да се установи основната причина. За тази цел могат да се използват биохимични тестове, ендоскопски изследвания и напреднали образни методи. При необходимост може да се извърши диагностична парацентеза – вземане на проба от асцитната течност чрез тънка игла.
Лечение
Лечението на асцита зависи от основното заболяване. При цироза, сърдечна или бъбречна недостатъчност, ограничаването на солта и течностите в диетата и използването на диуретици може да помогне. Ограничаването на солта в диетата обикновено е до 2 г на ден. В някои случаи може да се използва по-голямо количество сол, но това решение трябва да бъде взето от лекаря. Ако диетичните мерки са недостатъчни, се прилагат диуретици като спиронолактон и фуроземид.
Прогноза
Прогнозата при асцит зависи от основната причина. Развитието на асцит при чернодробна цироза е показател за напредването на заболяването. Около 50% от тези пациенти умират в рамките на 3 години. Прогнозата при асцит, свързан с рак, също е лоша, като повечето пациенти умират в рамките на няколко месеца.
