0(543) 254 1144
Цьолиакия е заболяване, при което тънкото черво – жизненоважен орган за храносмилането и усвояването на хранителни вещества – е засегнато. Тънкото черво е с дължина около 4,5 м (4-5,5 м), като 40% от него са съставени от дуоденума и йеюнума, а 60% – от илеума.
Повърхността за абсорбция на тънкото черво е около 200-300 кв. м. Тази голяма повърхност за абсорбция се осигурява от гънките на лигавицата, власинките и микровласинките – малки издатини, видими под микроскоп. Власинките са изпъкналости, които се насочват към лумена на тънкото черво, а микровласинките са разширения на клетките на червата, наречени ентероцити, с дължина около 1 микрон и диаметър 0.1 µm.
Абсорбцията в тънкото черво се осъществява във власинките. Цьолиакия, известна също като глутенова ентеропатия, е заболяване, което води до нарушена абсорбция на хранителни вещества от червата. Хората с цьолиакия са чувствителни към глутена – протеин, който се намира в пшеница, ечемик, ръж и до известна степен в овеса. Главната част на глутена, която предизвиква реакция, е глиадинът.
При хора с цьолиакия консумацията на глутен води до имунологични реакции в лигавицата на тънките черва, които причиняват увреждане на абсорбиращите клетки в тази област. Това води до нарушаване на абсорбцията на необходимите за организма хранителни вещества, причинявайки диария и дефицит на вещества, които не могат да се абсорбират от червата. Следователно, цьолиакия се класифицира като заболяване на червата, свързано с малабсорбция.
При хора с цьолиакия увреждането на червата се възстановява, когато те спазват безглутенова диета. Въпреки това, симптомите на заболяването се появяват отново при повторно консумиране на храни, съдържащи глутен. Цьолиакия е генетично заболяване, което се предава в семейството. Около 10% от пациентите имат други членове на семейството с цьолиакия.
Хирургични интервенции, бременност, раждане, някои вирусни инфекции и тежък психически стрес могат да предизвикат появата на болестта. Заболяването е по-рядко срещано сред чернокожи и азиатци. Цьолиакия може да се развие на всяка възраст, но по-често се среща при деца на възраст 8-12 месеца и при възрастни между 30 и 40 години.
Истинската честота на цьолиакия е неизвестна. Увеличаващата се честота на диагностициране на заболяването и по-широкото използване на диагностични тестове може да са причината за по-честото откриване на болестта. Най-често заболяването се среща сред населението на Северна Европа и Северна Америка, където около 1 на всеки 100-150 души страда от цьолиакия. В България честотата се оценява на около 1 на 300 души. Рискът от цьолиакия се увеличава при близки родственици (10%) и при еднояйчни близнаци, от които единият е болен (75%).
Цьолиакия се развива в резултат на взаимодействието между генетични фактори и глутен като околен фактор, който предизвиква имунологичен отговор в организма. Това означава, че както генетична предразположеност, така и контакт с глутен са необходими за развитието на болестта. Когато човек с цьолиакия консумира храна, съдържаща глутен, имунната система я възприема като чужда и започва да произвежда антитела срещу нея (като анти-глиадинови антитела). Основната имунологична реакция се случва в лигавицата на тънкото черво, където се появява увреждане и нарушение на абсорбцията.
Освен анти-глиадиновите антитела, в кръвта на хора с цьолиакия се откриват още два вида антитела: анти-ендомизиални антитела и анти-трансглутаминазни антитела. Наличието на тези антитела показва автоимунна роля в развитието на цьолиакия (Автоимунитет: когато имунната система на организма се опитва да унищожи собствените си тъкани).
Цьолиакия се проявява с различни симптоми при деца и възрастни. При децата може да се наблюдава забавено развитие и растеж, къс ръст, коремна болка, гадене, повръщане, диария, раздразнителност, поведенчески проблеми и ниски академични постижения. Проявата и засилването на симптомите може да отнеме години. В юношеството симптомите могат да намалеят.
При възрастни, цьолиакия обикновено се проявява на възраст около 30-40 години, но може да се развие и на по-късна възраст. Основните симптоми при възрастни включват диария след консумация на мазни храни, газове, дискомфорт в корема, невъзможност за наддаване на тегло, загуба на тегло, умора, остеопороза, невропатия, атаксия (нарушен баланс), депресия. При някои пациенти може да има само периодична диария и лошо храносмилане в продължение на години.
При други може да се наблюдават хормонални нарушения, безплодие, намалена сексуална сила при мъжете и други. При някои пациенти болестта се проявява само с анемия поради дефицит на желязо, без да има други симптоми от храносмилателната система. Жени, чиято анемия се засилва по време на бременност, трябва да бъдат изследвани за цьолиакия. Някои пациенти могат да имат чернодробни аномалии, а при тези със необясними чернодробни проблеми трябва да се разгледа възможността за цьолиакия.
При съмнение за цьолиакия, лекарят ще извърши подробен преглед и ще назначи различни кръвни и изпражнителни тестове. Измерването на нивата на калций, магнезий, калий, протеини, холестерол, B12 витамин, A витамин, фолиева киселина и желязо в кръвта, както и серологични тестове като анти-ендомизиални антитела (EMA), анти-тъканни трансглутаминазни антитела (a-TTG), анти-деаминиран глиадинов пептид (DGP) и анти-ретикулни антитела, се използват за диагностициране на цьолиакия. Тези серологични тестове имат висока чувствителност (80-95%) за диагностициране на заболяването. Положителността на IgA подтипа на антителата е от значение при диагностика. При лица с дефицит на IgA, тестовете могат да дадат фалшиво отрицателен резултат. В общото население дефицитът на IgA е около 0,2%, но се среща при около 2% от пациентите с цьолиакия. В такива случаи трябва да се изследват IgG тип антителата. При около 6-22% от случаите серологичните тестове могат да бъдат отрицателни, затова ендоскопична биопсия е необходима за диференциална диагноза.
За да се диагностицира цьолиакия, задължително се извършва ендоскопско вземане на тъкан от първите 40 см на тънкото черво (дуоденум). Процедурата не се различава от обикновената гастроскопия. Биопсията е необходима за диагнозата и серологичните тестове не могат да я заместят. По време на ендоскопията се извършва и визуално изследване на структурните промени в лигавицата на тънкото черво.
Взетите тъкани се оцветяват със специални методи и се изследват под микроскоп, за да се потвърди цьолиакията или да се диференцират от други заболявания като лимфом. Препоръчва се да се вземат поне четири биопсии от различни области на червата, за да се повиши точността на диагнозата. В случаите, когато серологичните тестове са положителни, но хистопатологичното изследване е нормално, трябва да се вземат биопсии от по-дълбоките сегменти на тънкото черво (йеюнум).
Ако не се лекува своевременно, цьолиакия може да причини сериозни проблеми. Хора с подобни на описаните по-горе симптоми и/или семейна история на цьолиакия трябва да се консултират с гастроентеролог. Тъй като цьолиакия има фамилен характер, се препоръчва и близките на пациентите да се изследват, поне с помощта на серологични тестове. При около 10% от пациентите, членове на семейството (майка, баща, братя, сестри или деца) също имат заболяването.
Основата на лечението на цьолиакия е стриктната безглутенова диета. Зърнените храни, съдържащи глутен (пшеница, ечемик и ръж), трябва да се избягват. Овесът може да се консумира само ако не е замърсен с глутен, но в началото на заболяването трябва да се избягва. Продукти, направени от ориз, царевица, картофи и соево брашно, могат да се консумират. Вместо обикновено брашно трябва да се използва оризово или царевично брашно. Много пациенти имат и лактозна непоносимост, затова в началото се препоръчва да избягват млечните продукти.
Няма ограничение за консумацията на плодове, зеленчуци, яйца и месо, но приготвянето на сосове с пшенично брашно трябва да се избягва. Безалкохолните и алкохолните напитки могат да се консумират умерено. Бирата и уискито могат да се толерират в малки количества, но ако предизвикват симптоми, трябва да се избягват.
Спазването на безглутенова диета може да бъде скъпо и трудно, затова не се препоръчва без потвърдена диагноза. В наши дни има много безглутенови продукти, които могат да бъдат намерени в магазините. Трябва внимателно да се проверяват етикетите, за да се избегне консумацията на глутен.
Изследвания показват, че приемането на по-малко от 10 мг глутен на ден няма токсичен ефект върху чревната лигавица при цьолиакия. Безглутеновата диета започва да дава резултати след няколко дни, а клиничното подобрение настъпва обикновено в рамките на 3-6 месеца. Напълно излекуването на чревната лигавица може да отнеме до 2 години.
Няма специфично лекарство за цьолиакия. Пациентите, които не реагират на безглутенова диета, могат да опитат лечение с кортикостероиди. Редовният мониторинг на нивата на калций, магнезий, витамин D и паратиреоиден хормон (PTH) е важен за предотвратяване на остеопороза и фрактури.
Пациенти с цьолиакия имат повишен риск от аденокарцином на тънките черва и лимфома, но спазването на стриктна диета може да намали този риск.
Роден на 22 декември 1969 г. в Малатия. Завършил началното и средното си образование в Малатия, съответно в начално училище „Фатих“, основно училище „Ататюрк“ и гимназия „Малатия“. През 1987 г. е започнал медицинското си образование в Истанбулски университет, Медицинския факултет на Истанбул, завършил е през юли 1993 г.
