0(543) 254 1144
Стомашната язва представлява дълбоки рани, наречени язва или пептична язва, които се появяват вследствие на увреждане на лигавицата, покриваща вътрешната повърхност на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника от стомашната киселина, храносмилателни ензими (пепсин, жлъчни соли и панкреатични ензими) или лекарства (аспирин и противоревматични лекарства).
Стомашната киселина и пепсинът (ензим, който разгражда протеините в стомаха) са изключително важни за храносмилането.
Въпреки че стомашната киселина е силна (pH 1-2), обикновено не причинява увреждане на стомаха и дванадесетопръстника.
Лигавицата има дебел слой слуз, който предотвратява достигането на стомашната киселина до лигавицата (слуз = слузеста субстанция).
В стомашната лигавица има баланс между факторите, които могат да я увредят, като киселини, пепсин и жлъчни киселини, и факторите, които я защитават.
Когато този баланс се измести в полза на агресивните фактори, това води до нарушаване на целостта на лигавицата и до образуване на язви. Въпреки че е известно като стомашна язва сред хората, голяма част от пептичните язви се намират в дванадесетопръстника.
Стомашните язви се наричат гастрични язви, а язвите в дванадесетопръстника – дуоденални язви или булбарни язви. Те могат да варират от 3-5 мм до 5 см в ширина.
Смята се, че около 10% от населението страда от пептична язва в даден момент от живота си. При мъжете се наблюдава два пъти по-често, отколкото при жените.
Дуоденалните язви се срещат по-често във възрастовата група 30-45 години, докато стомашните язви се появяват в по-напреднала възраст (50-65 години).
Въпреки че стомашната киселина е мощен агресивен фактор, тя сама по себе си не може да предизвика язва. Само при 1/4 от пациентите с язва се наблюдава повишена стомашна киселинност, а при половината от тях тя е в нормални граници.
В някои заболявания, при които секрецията на стомашна киселина е силно повишена, язвата е почти винаги налице (като например при синдрома на Золингер-Елисън), но тези случаи са много редки.
Все пак изразът „Без киселина, без язва“ (No acid, No ulcer) остава актуален, защото не е възможно да се излекува стомашна или дуоденална язва, без да се потиска стомашната киселинност. Днес се смята, че язвата има два основни причинителя.
Много пациенти със стомашна и дуоденална язва са инфектирани с бактерията Helicobacter pylori (HP) (около 75%).
При друга група пациенти язвата е резултат от продължителната употреба на аспирин или нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
В световен мащаб 15 милиона души използват НСПВС, 60% от тях описват стомашни оплаквания, при 10% се развива стомашна и/или дуоденална язва, а при 3-4% се появяват сериозни усложнения, които изискват болнично лечение.
От друга страна, при около 1/5 от пациентите с язва не се установява инфекция с HP или употреба на противовъзпалителни лекарства, което показва, че етиопатогенезата на язвата все още не е напълно изяснена.
Стресът, който някога се смяташе за важен фактор за образуването на язва, днес е с по-малко значение, въпреки че в случаите на екстремен стрес (като обширни изгаряния, мозъчни травми и престой в интензивно отделение) може да се развият сериозни стомашни и/или дуоденални язви и симптомите на язвата да се изострят след стрес.
Най-честият симптом на язвата е тъпа болка в горната част на корема, между двете ребра и между долния край на гръдната кост и пъпа.
Болката може да бъде описана като притискане, парене или гризане, и може да се разпространява към гърба, между двете лопатки и към страните на корема. Тя може да буди пациента през нощта.
Понякога болката е придружена от гадене и повръщане. Продължителността на болката може да варира от 15-20 минути до няколко часа. Тя може да започне при гладуване.
Обикновено болката се облекчава или изчезва след прием на храна или антиацид. Поради това пациентите често имат нужда от чест прием на храна.
При пациенти със стомашна язва болката може да се засили след хранене, като се наблюдават подуване и газове.
При някои пациенти първият симптом на язвата може да бъде кървене или перфорация, без предшестващи симптоми. Пациенти с преобладаващо повръщане могат да имат загуба на тегло.
При някои пациенти симптомите се проявяват сезонно, като се засилват през пролетта и есента.
При пациенти с оплаквания от стомашна язва, първият диагностичен метод е ендоскопията (гастроскопия), която позволява директно визуализиране на язвата и, ако е необходимо, вземане на тъканни проби.
В редки случаи, бариева рентгенография на стомаха и дванадесетопръстника може да бъде полезна в диагнозата.
При пациенти със съмнение за стомашна язва трябва да се извърши ендоскопско изследване за изключване на възможността за рак и да се вземе биопсия за хистологично изследване.
Първата стъпка в лечението на стомашната язва е намаляването на стомашната киселина. Когато секрецията на киселина се потисне, ензимът пепсин, който се активира само в кисела среда, също се инактивира.
Днес лечението на язвата се осъществява успешно благодарение на лекарства, които силно потискат стомашната киселинност. Продължителността на активното лечение ще бъде определена от вашия лекар.
Освен намаляването на киселинната секреция, втората стъпка в лечението на язвата е терапията на бактерията HP при пациенти, при които тя е установена.
Това лечение обикновено се провежда с един или два антибиотика за период от 1 или 2 седмици. Вашият лекар ще реши кой терапевтичен режим е най-подходящ за вас. Лечението на HP е особено важно за предотвратяване на рецидиви на язвата.
Само лечението на бактерията не е достатъчно за лечение на язвата; стомашната киселина трябва да бъде потисната за достатъчно дълъг период (обикновено 6-8 седмици).
Роден на 22 декември 1969 г. в Малатия. Завършил началното и средното си образование в Малатия, съответно в начално училище „Фатих“, основно училище „Ататюрк“ и гимназия „Малатия“. През 1987 г. е започнал медицинското си образование в Истанбулски университет, Медицинския факултет на Истанбул, завършил е през юли 1993 г.
