Въпреки че стомашната киселина е мощен агресивен фактор, тя сама по себе си не може да предизвика язва. Само при 1/4 от пациентите с язва се наблюдава повишена стомашна киселинност, а при половината от тях тя е в нормални граници.
В някои заболявания, при които секрецията на стомашна киселина е силно повишена, язвата е почти винаги налице (като например при синдрома на Золингер-Елисън), но тези случаи са много редки.
Все пак изразът „Без киселина, без язва“ (No acid, No ulcer) остава актуален, защото не е възможно да се излекува стомашна или дуоденална язва, без да се потиска стомашната киселинност. Днес се смята, че язвата има два основни причинителя.
Много пациенти със стомашна и дуоденална язва са инфектирани с бактерията Helicobacter pylori (HP) (около 75%).
При друга група пациенти язвата е резултат от продължителната употреба на аспирин или нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
В световен мащаб 15 милиона души използват НСПВС, 60% от тях описват стомашни оплаквания, при 10% се развива стомашна и/или дуоденална язва, а при 3-4% се появяват сериозни усложнения, които изискват болнично лечение.
От друга страна, при около 1/5 от пациентите с язва не се установява инфекция с HP или употреба на противовъзпалителни лекарства, което показва, че етиопатогенезата на язвата все още не е напълно изяснена.
Стресът, който някога се смяташе за важен фактор за образуването на язва, днес е с по-малко значение, въпреки че в случаите на екстремен стрес (като обширни изгаряния, мозъчни травми и престой в интензивно отделение) може да се развият сериозни стомашни и/или дуоденални язви и симптомите на язвата да се изострят след стрес.