0(543) 254 1144
Стесненията на хранопровода (езофаг) са тръбовиден орган с дължина 20-25 см и диаметър 2.5-3 см, разположен между фаринкса и стомаха в храносмилателната система. Основната му задача е да пренася сдъвканата храна от устата до стомаха.
Стеснението (стренозата) в която и да е част от хранопровода предизвиква затруднения при преминаването на храната в стомаха, като остава в хранопровода (затруднено гълтане, дисфагия).
Затруднението в гълтането не е очевидно, освен ако диаметърът на хранопровода не е под 2 см, и може да е трудно за забелязване от пациента.
Докато при леки стеснения е трудно да се гълтат твърди храни, с увеличаване на тежестта на стеснението става трудно да се гълтат и течни храни.
При образуването на тежка стеноза пациентът вече не е в състояние да яде или пие нищо, а погълнатите храни и слюнка започват да се връщат в устата (регургитация). Може да има болка и/или усещане за пълнота зад гръдната кост, придружено от затруднено гълтане. Пациентите често отслабват.
При стеноза на хранопровода поради органични заболявания (рак, корозивна стеноза, стеноза след радиотерапия и т.н.) затруднението в гълтането е прогресивно и има бърза загуба на тегло, докато при функционални стеснения (ахалазия, хранопровод с формата на спирала, мускулни заболявания и т.н.) то се случва интермитентно и с течение на годините. Има бавно прогресиращо затруднение в гълтането и загуба на тегло.
Много заболявания могат да причинят стесняване на хранопровода. Най-честите стеснения са доброкачествени (поради доброкачествени заболявания). Най-често срещаното от тях е стеснението, наречено пептично стеснение, което може да възникне в резултат на слабо лекувана хронична гастроезофагеална рефлуксна болест.
Рубцовата тъкан, образувана в тази област след хронично възпаление (възпаление) и лечението на епизоди, причинени от хроничен киселинен рефлукс в долната част на хранопровода, причинява стесняване с времето.
Често се среща с гастрична херния (хиатална херния). Причината за това е, че рефлуксната болест напредва по-тежко в присъствието на гастрична херния.
Въпреки че пептичните стеснения могат да възникнат на всяка възраст, те са по-чести след 40-годишна възраст.
Друго състояние, което може да причини стесняване без пептично стеснение при тези пациенти, е пръстенът на Шатски, който представлява пръстеновидна структура, възникваща на съединението на хранопровода и стомаха. Пръстенът на Шатски, който причинява затруднения при преглъщане, може лесно да бъде лекуван с ендоскопски методи.
Друга причина за доброкачествено стесняване на хранопровода е стесняването, което възниква след случайно поглъщане на силни киселини или алкални течни почистващи средства (каустични вещества) или пестициди.
Друга причина, която може да се счита за доброкачествена, е радиотерапията.
Устойчиво стесняване на хранопровода може да възникне след радиотерапия при лечение на рак на белия дроб, рак на гърдата, рак на ларинкса и лимфом. Лечението на стесненията на хранопровода е много трудно в клиничната практика.
Други причини за доброкачествено стесняване на хранопровода включват еозинофилна еозофагит, външно съдово компресиране на хранопровода (дисфагия лузория, аортни аневризми и др.), големи хранопроводни дивертикули (дивертикул на Зенкер), анастомотични стеснения, акаласия и доброкачествени тумори на хранопровода.
Вродените (от раждането) стеснения на хранопровода също могат да причинят затруднения при преглъщането. Тези стеснения представляват структури, състоящи се от мембранозни или лентовидни пръстени и обикновено се намират в горната и средната част на хранопровода, като могат да бъдат лесно лекувани.
Ракът на хранопровода може да се появи навсякъде в хранопровода. Раковите образувания в горната и средната част на хранопровода обикновено са сквамозноклетъчни карциноми, докато раковите образувания в долния хранопровод обикновено са аденокарцином.
Докато хирургичното лечение се прилага на стеснения на хранопровода при пациенти, засечени в ранния етап, радиотерапията, химиотерапията и ендоскопските лечения са предпочитани в напредналите случаи.
При тумори в горната част на хранопровода след фаринкса (цервикален хранопровод) хирургичните и ендоскопските лечения обикновено не са задоволителни, затова радиотерапията е предпочитана в лечението.
Разширението на хранопровода (есофагално разширение) е разширяване на стеснената част на хранопровода по каквато и да е причина, чрез използване на различни методи.
За този процес могат да се използват различни техники. Днес най-предпочитаният метод е ендоскопското балонно разширение.
При доброкачествени стеснения на езофагуса, дилатацията (разширяването) на стеснената област с бугие и/или балон е първият метод на лечение по избор. За тази цел се използват различни размери на бугии и балони.
Процедурите по дилатация са ендоскопски методи, прилагани от гастроентеролози и обикновено се извършват под рентгеново наблюдение и с успокоителни.
В някои случаи една дилатация е достатъчна и осигурява дългосрочно подобрение, докато в други случаи е необходимо повторното провеждане на дилатации.
След дилатацията, въпреки че рядко, могат да настъпят усложнения като кървене, разкъсване (перфорация) на езофагуса и инфекция.
Електрокаутеризацията или рязането с APC (аргонова плазмена коагулация) е друг метод, който може да се използва при стеснения на анастомозата и стеснения, образувани от езофагеални пръстени.
Роден на 22 декември 1969 г. в Малатия. Завършил началното и средното си образование в Малатия, съответно в начално училище „Фатих“, основно училище „Ататюрк“ и гимназия „Малатия“. През 1987 г. е започнал медицинското си образование в Истанбулски университет, Медицинския факултет на Истанбул, завършил е през юли 1993 г.
