0(543) 254 1144
Хепатит C е възпаление на черния дроб, причинено от HCV. Докато почти всички случаи на хепатит A и повечето случаи на хепатит B преминават в остра инфекция и след това напълно се излекуват, като се образуват защитни антитела, които предпазват от повторно заразяване със същия вирус, хепатит C е различен.
Хепатит C често се променя и това го прави трудно разпознаваем и отстраняем от имунната система. За разлика от хепатит A и B, антителата, образувани в кръвта срещу вируса на хепатит C, нямат лечебен или предпазен ефект. Ето защо при голям процент от заразените с HCV (около 85%) се развива хроничен хепатит C. Заболяването може да прогресира бавно и може да отнеме 20-30 години, докато се развие цироза на черния дроб. Много от хората, заразени с вируса, не показват симптоми в продължение на дълги години, въпреки че носят вируса в кръвта си.
Вирусът на хепатит C има около 6 различни генотипа. Най-често срещаните са генотип 1 (a и b), 2 и 3. Тежестта на заболяването и отговорът на лечението варират в зависимост от типа на вируса, затова определянето на генотипа е важно преди започване на лечението. Генотипове 2 и 3 реагират по-добре на лечение в сравнение с генотип 1.
Днес се смята, че около 150 милиона души по света са заразени с HCV. В западните страни честотата на HCV е около 1.6%. HCV се предава чрез кръвта на заразени лица и продукти, направени от тяхната кръв, както и чрез контакт със заразени игли и медицински инструменти. Хората, които редовно получават кръвни продукти, пациенти на хемодиализа, инжекционно употребяващи наркотици и медицински работници имат повишен риск от заразяване.
Повечето хора с хепатит C нямат симптоми в ранните стадии на заболяването. В някои случаи, между 15 дни и 6 месеца след заразяването, могат да се появят симптоми, подобни на настинка, като ставни болки, умора, липса на апетит и гадене. Освен увреждането на черния дроб, хроничният хепатит C може да причини и други усложнения като кожни, бъбречни и ревматологични проблеми.
Рутинните кръвни изследвания показват повишени нива на чернодробните ензими ALT и AST. Следващите тестове включват проверка за антитела срещу HCV (анти-HCV антитела) и измерване на HCV РНК. Тези тестове определят наличието и количеството на вируса в кръвта.
Хроничният хепатит C се развива при над 80% от заразените с вируса и може да остане незабелязан в продължение на много години. Фактори като възрастта, прекомерната консумация на алкохол, наднорменото тегло и наличието на HIV увеличават риска от хронифициране на инфекцията. Увреждането на черния дроб може да бъде установено чрез чернодробна биопсия, която показва степента на възпаление и наличие на цироза.
Най-големият напредък в медицината в момента е лечението на хепатит C. Генетичният код на вируса беше разбран и бяха разработени лекарства, насочени към този код. Днес, благодарение на лечението, ние можем да постигнем успех в почти 100% от случаите и пациентите могат да се излекуват от това заболяване в рамките на 3 месеца.
Роден на 22 декември 1969 г. в Малатия. Завършил началното и средното си образование в Малатия, съответно в начално училище „Фатих“, основно училище „Ататюрк“ и гимназия „Малатия“. През 1987 г. е започнал медицинското си образование в Истанбулски университет, Медицинския факултет на Истанбул, завършил е през юли 1993 г.
