0(543) 254 1144
Ракът на черния дроб се разделя на две основни групи: първичен (произхождащ от черния дроб) и метастатичен (в резултат на разпространение на тумор от друг орган в черния дроб). Метастатичните тумори на черния дроб обикновено са множествени и в 80% от случаите са свързани с тумори на храносмилателната система.
Първичните тумори на черния дроб са предимно хепатоцелуларни карциноми, докато холангиокарцином, хепатобластом и ангиосарком са по-редки. Успехът на лечението при първичен рак на черния дроб зависи от ранната диагностика, като при пациенти, подложени на хирургична резекция, 5-годишната преживяемост е около 30%.
Хепатоцелуларният карцином (HCC) е все по-често срещан и обикновено се диагностицира в напреднал стадий. Той заема 6-то място сред всички видове рак и всяка година около 600 000 души по света умират от него. В Европа и САЩ годишната честота е 2-4 на 100 000, като мъжете са два пъти по-засегнати от жените. В Азия и Южна Африка честотата е по-висока и достига до 100 на 100 000. Разпространението на рак на черния дроб корелира с епидемиологията на хепатит B. В западните страни ракът на черния дроб обикновено се диагностицира на възраст 50-60 години, докато в Азия и Африка се появява на по-ранна възраст (25-35 години).
Годишната честота на развитие на HCC при пациенти с чернодробна цироза е около 5%, като при 1/3 от тези пациенти се развива HCC. Ето защо пациентите с хронични чернодробни заболявания, като хепатит B и C, трябва да бъдат проследявани два пъти годишно чрез ултразвуково изследване и измерване на алфа-фетопротеин (AFP) в кръвта. Основните рискови фактори за HCC включват:
Основните симптоми на HCC включват загуба на тегло, умора, липса на апетит, болка в дясната горна част на корема и повишена температура. Може да се наблюдава събиране на течност в корема (асцит) и уголемяване на черния дроб. При пациенти с цироза, внезапната загуба на тегло и поява на жълтеница трябва да насочат към възможно развитие на HCC.
При повечето пациенти с рак на черния дроб се наблюдава повишено ниво на алфа-фетопротеин (AFP) в кръвта. Когато AFP е над 10, трябва да се извърши допълнително изследване за HCC. Други лабораторни показатели като алкална фосфатаза, GGT и билирубин също могат да бъдат повишени. При пациенти с хронично чернодробно заболяване, внезапното повишаване на LDH и алкална фосфатаза изисква допълнително изследване за HCC.
Методите за изобразяване, използвани за диагностика на лезии в черния дроб, включват ултразвукова диагностика (УЗД), компютърна томография (КТ) и магнитен резонанс (МР). УЗД често се използва като скринингов метод при високорискови групи. За определяне на разпространението на тумора в черния дроб и големите кръвоносни съдове може да се използва КТ или МР. В съмнителни случаи може да се извърши хепатална ангиография.
Хирургична резекция: Обикновено хирургичното лечение (резекция) е възможно при едва 10-20% от пациентите с HCC, тъй като повечето се диагностицират в напреднал стадий. За хирургична интервенция размерът на тумора трябва да е под 5 см, но често се препоръчва резекция при тумори под 2 см. За да бъде успешна резекцията, туморът трябва да бъде ограничен в черния дроб, да няма далечни метастази, и да няма тромбоза в порталната или чернодробната вена. Следоперативната преживяемост е около 30% за 5 години.
Роден на 22 декември 1969 г. в Малатия. Завършил началното и средното си образование в Малатия, съответно в начално училище „Фатих“, основно училище „Ататюрк“ и гимназия „Малатия“. През 1987 г. е започнал медицинското си образование в Истанбулски университет, Медицинския факултет на Истанбул, завършил е през юли 1993 г.
