Кисти на панкреаса

Click to rate this post!
[Total: 0 Average: 0]

Какво представляват панкреасните кисти?

С развитието на образните методи все по-често се откриват кисти на панкреаса. Те представляват около 10% от всички панкреасни тумори и могат да бъдат доброкачествени (бенигнени) или злокачествени (малигнени).

Pankreas Kistleri nedir

При около 5 на всеки 100 000 души се открива панкреасна киста чрез образни изследвания като ултразвук (US), компютърна томография (CT) или магнитно-резонансно изследване (MRI).

Видове панкреасни кисти

Pankreas Kistleri tedavisi

Неопластични кисти

  • Серозен кистаденом
  • Муцинозна кистична неоплазма
  • Интрадуктална папиларна муцинозна неоплазма (IPMN)
  • Кистична ендокринна неоплазма
  • Кистична дегенерация на дуктален аденокарцином

 

Неопластични кисти

  • Псевдокиста
  • Организирана панкреатична некроза
Pankreas Kistleri tanısı

Серозен кистаденом

Pankreas Kistleri belirtileri

Серозните кистаденоми са добре ограничени кистозни образувания, които съдържат множество по-малки кисти, наподобяващи пчелна пита. Вътрешната повърхност на кистата е покрита с епителни клетки, богати на гликоген, а кистата съдържа серозна течност. Тези кисти не са свързани с панкреатичния канал и не съдържат панкреатични ензими като амилаза.

Серозните кистаденоми могат да бъдат диагностицирани с помощта на различни образни методи като ултразвук, компютърна томография, магнитен резонанс и ендоскопски ултразвук (EUS). Ендоскопският ултразвук може да се използва и за аспирация на кистовата течност за допълнителен анализ.

Муцинозни кистични неоплазми

Муцинозните кистични неоплазми обикновено се намират в опашката на панкреаса и съдържат плътна, муцинозна течност. Те не са свързани с панкреатичния канал и не съдържат панкреатични ензими. Вътрешната повърхност на кистите е покрита с муцинозни епителни клетки, а нивото на CEA (карциноембрионален антиген) в кистовата течност обикновено е високо.

Pankreas Kistleri sempltomları

Муцинозните кистични неоплазми имат потенциал за злокачествено развитие и често изискват хирургично отстраняване. Те се диагностицират чрез образни методи като ултразвук, CT, MRI и EUS.

Pankreas Kisti

Интрадуктална папиларна муцинозна неоплазма (IPMN)

IPMN може да произхожда от главния панкреатичен канал или от страничните канали. Тъй като кистата е свързана с панкреатичния канал, тя съдържа високи нива на панкреатични ензими като амилаза и липаза. IPMN може да се диагностицира с образни методи, а понякога е необходима ERCP (ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография) за по-детайлен анализ.

Лечение на панкреасните кисти

Лечението зависи от типа на кистата и потенциала й за злокачествено развитие:

  • Серозен кистаденом: Обикновено не изисква лечение, освен ако не причинява симптоми или усложнения. При симптоматични случаи се обмисля хирургично отстраняване.
  • Муцинозна кистична неоплазма: Поради високия риск от злокачествено развитие (10-40%), се препоръчва хирургично отстраняване.
  • IPMN: Тъй като има потенциал за злокачествено развитие, пациентите с IPMN се проследяват внимателно и при нужда се прилага хирургично лечение.

Ендоскопски и хирургични методи за лечение

  • Ендоскопски ултразвук (EUS): Използва се за диагностика и аспирация на кистовата течност.
  • ERCP: Прилага се за диагностика и лечение на IPMN и други кистозни лезии, свързани с панкреатичния канал.
  • Хирургично лечение: Прилагат се различни хирургични процедури, като частично или пълно отстраняване на панкреаса, в зависимост от вида и размера на кистата.

Молекулярен анализ на кистовата течност

  • Молекулярният анализ на кистовата течност може да помогне при класификацията на кистите и да даде информация за потенциала за злокачествено развитие. Изследват се ДНК мутации, концентрация на ДНК и наличие на специфични мутации като K-ras.

В заключение, панкреасните кисти изискват внимателна оценка и индивидуализиран подход към диагностиката и лечението, особено когато има потенциал за злокачествено развитие.

Bir Cevap Yazın

لن يتم نشر عنوان بريدك الإلكتروني.