През 1950 г. британският лекар Норман Руберт Барет описва хранопровода на Барет в случай, публикуван в British Medical Journal.
Хранопроводът на Барет (наричан също епител на Барет или метаплазия на Барет) може да се определи като замяна на епителната тъкан, която покрива вътрешната повърхност на хранопровода, с тъкан, подобна на тази, която покрива вътрешната повърхност на стомаха и/или червата (метаплазия).
По-често се среща при пациенти, чиято болест се проявява в ранна възраст, които имат симптоми на рефлукс по време на сън, имат кръвоизливи поради рефлукс или стеснение на долния край на хранопровода поради хроничен рефлукс.
Тъканта на Барет може да бъде видяна по време на ендоскопия, но само ендоскопската диагноза не е надеждна; за окончателна диагноза трябва да се направи хистопатологично изследване чрез вземане на тъканна проба (биопсия).
Преди развитието на рак (предраково състояние) в епитела на Барет може да настъпят промени, наречени дисплазия, които могат да бъдат открити само чрез биопсия.
Медикаментозното лечение при хранопровод на Барет не може да премахне метаплазията, но ефективни дози лекарства, които потискат секрецията на стомашна киселина, както и хирургическа интервенция в подходящи случаи, могат да намалят риска от развитие на рак при наличие на хранопровод на Барет.
До момента съществуват някои ендоскопски методи за елиминиране и лечение на метаплазията на Барет (аргонова плазмена коагулация, фотодинамична терапия (HALO) и др.). Тези методи могат да се прилагат само в опитни центрове, като ефективността им в предотвратяването на рак не е напълно доказана.
Хранопроводът на Барет представлява хистопатологичното заместване на лигавицата в долния край на хранопровода със специализирана тъкан на чревна метаплазия. Това е резултат от рефлукс.
Традиционно при случаи с високостепенна дисплазия или интрамукозен рак при хранопровод на Барет се извършваше езофагектомия, докато при нискостепенна дисплазия или недиспластичен хранопровод на Барет се препоръчваше ендоскопско наблюдение.
Разработени са по-малко инвазивни ендоскопски методи, тъй като и двата подхода имат своите недостатъци. Езофагектомията има недостатъци като висока заболеваемост и смъртност, докато периодичните ендоскопски прегледи крият риска от пропускане на огнища на рак или невъзможност за откриване на ракови изменения в междинните периоди.
Методът на радиочестотна аблация за лечение на хранопровода на Барет е обещаващ ендоскопски подход. Първо се извършва кръгова аблация, а след това останалата тъкан се изрязва вторично със специални устройства чрез ендоскоп.
В сравнение с фотодинамичната терапия и аргон-плазмена коагулация, този метод не оставя остатъчна мукоза на хранопровода на Барет, която може да се „закопае“ под повърхността. При първите два метода под мукозата може да останат огнища, наречени „закопан хранопровод на Барет“.
**Показания за радиочестотна аблация при хранопровод на Барет:** Радиочестотната аблация може да се извърши след ендоскопска мукозна резекция или след лечение на видима лезия с ендоскопска мукозна резекция при случаи на хранопровод на Барет с интрамукозен карцином или високостепенна дисплазия.
Не се препоръчва радиочестотна аблация като самостоятелен метод. Ако при изследването на взетата след ендоскопска мукозна резекция тъкан има субмукозно участие, съществува риск от разпространение в периферните лимфни възли в 15-30% от случаите, които трябва да се подложат на хирургия.
Само случаите с интрамукозен карцином са подходящи кандидати за радиочестотна аблация. Тя може да се прилага при тези пациенти.
Роден на 22 декември 1969 г. в Малатия. Завършил началното и средното си образование в Малатия, съответно в начално училище „Фатих“, основно училище „Ататюрк“ и гимназия „Малатия“. През 1987 г. е започнал медицинското си образование в Истанбулски университет, Медицинския факултет на Истанбул, завършил е през юли 1993 г.
