0(543) 254 1144
Автоимунният панкреатит е рядка форма на хроничен панкреатит, която възниква в резултат на автоимунни механизми. Той може да се прояви като първично панкреатично заболяване или заедно с други автоимунни заболявания като първичен склерозиращ холангит, първична билиарна цироза, ретроперитонеална фиброза, ревматоиден артрит, саркоидоза и синдром на Сьогрен.
Термините склерозиращ панкреатит и неалкохолен деструктивен панкреатит също се използват за обозначаване на това заболяване. За диагностициране се използват критериите HISORt, разработени от клиниката Мейо. Лечението включва използване на глюкокортикоиди (препоръчвана доза: преднизон 40 мг/ден, която се намалява с 5 мг седмично след 4-6 седмици). Все още не са определени най-оптималната доза и продължителност на лечението.
Автоимунният панкреатит има специфични клинични, хистологични и морфологични характеристики. Този тип хроничен панкреатит за пръв път е описан през 1961 г. от Сарлес и колеги, а терминът автоимунен панкреатит е въведен от Йошида и колеги през 1995 г. През 2003 г. Камисава и колеги описват автоимунния панкреатит като системно заболяване, свързано с наличието на IgG4-положителни плазмени клетки в панкреаса и други засегнати органи.
Автоимунният панкреатит е известен още като склерозиращ панкреатит и неалкохолен деструктивен панкреатит. Наличието на IgG4-положителни плазмени клетки в панкреаса или в засегнатите тъкани е ключов показател за диагностика. В литературата се подчертава, че IgG4-свързаният холангит не е отделна клинична единица, а е част от автоимунния панкреатит.
Основното предизвикателство в диференциалната диагноза е разграничаването между автоимунен панкреатит и рак на панкреаса. Панкреасната биопсия е необходима за диагностика, като ключов показател е инфилтрацията с IgG4-положителни плазмени клетки. Диагностичните критерии на Японското дружество по панкреатични заболявания, както и критериите HISORt на клиниката Мейо, могат да се използват за потвърждаване на диагнозата.
Лечението с глюкокортикоиди често води до подобрение на клиничните симптоми и предотвратява усложненията. Стероидната терапия обикновено води до стабилна клинична и радиологична ремисия, като се наблюдава подобрение в серологичните показатели и изчезване на стриктурите в панкреатичните канали. При някои пациенти обаче може да се появят рецидиви или да се наложи поддържащо лечение.
Най-голямата несигурност в лечението е продължителността на терапията и необходимостта от поддържащо лечение при рецидивиращи случаи.
Роден на 22 декември 1969 г. в Малатия. Завършил началното и средното си образование в Малатия, съответно в начално училище „Фатих“, основно училище „Ататюрк“ и гимназия „Малатия“. През 1987 г. е започнал медицинското си образование в Истанбулски университет, Медицинския факултет на Истанбул, завършил е през юли 1993 г.
