0(543) 254 1144
Синдромът на раздразненото черво (СРЧ) е функционално чревно разстройство, което се характеризира с промени в дефекационните навици, чувство на подуване в корема, газове и коремни болки.
Известен е още като спастично дебело черво, раздразнено дебело черво или мукозен колит. Терминът „колит“ означава възпаление на дебелото черво, поради което не е подходящо да се използва за СРЧ. Разпространението на СРЧ варира от 5% до 25% в зависимост от страната. В общата вътрешна медицина около 15% от пациентите имат СРЧ, докато в гастроентерологичните клиники този процент може да достигне до 40%. По-често се среща при жените (1/2).
Синдромът на раздразненото черво е психосоматично заболяване. Пациентите обикновено изпитват подуване на корема, болка и промени в дефекационните навици. Подуването и коремната болка обикновено изчезват след изхождане или изпускане на газове, а при много пациенти тези симптоми се появяват поради стрес. СРЧ има три типа. При някои пациенти постоянно има запек, при други – постоянно диария, а при третата група се редуват периоди на диария и запек.
Освен симптомите, свързани с червата, СРЧ се съпровожда и от други прояви, като например нарушения на съня. Пациентите имат затруднения със заспиването или се чувстват много уморени след събуждане. Имат затруднения при изпразването на пикочния мехур, като дори след уриниране чувстват, че имат още урина. Често страдат от главоболие от напрежение. При жените се наблюдава силна болка в таза по време на менструация. СРЧ не засяга само дебелото черво, а е мултисистемно заболяване. Въпреки че има лечение, заболяването има висок риск да се появи отново поради стрес.
СРЧ обикновено се счита за функционално заболяване на дебелото черво, но има доказателства, че засяга и други части на храносмилателната система. Функциите на дебелото черво (свиване на червата, движение на съдържанието в червата, секреция и абсорбция) са под контрола на чревната нервна система, централната нервна система, различни рецептори и хормони.
Чревните движения, чувствителността на червата и способността на човека да възприема сигналите от червата се регулират от нервната и хормоналната система. При СРЧ има някои промени на нивото на централната нервна система и червата, като се смята, че различни фактори като стрес, менструален цикъл, студ, инфекции и храни предизвикват тези промени. При пациенти със СРЧ се наблюдава повишено възприемане на сигналите от червата, както и прекомерни контракции в отговор на тези сигнали. Не е напълно ясно защо при някои хора СРЧ протича със запек, при други с диария или със смесени симптоми, но се смята, че промени в чревните рецептори могат да играят роля в това.
Промените в дефекационните навици при СРЧ могат да включват постоянен запек, постоянна диария или редуване на тези състояния. Най-често срещаният симптом е запек, който може да бъде придружен от краткотрайни епизоди на диария.
При нормалните хора броят на дефекациите варира от 3 пъти седмично до 2-3 пъти дневно и обикновено протичат без болка. Симптомите на СРЧ включват болка в долната част на корема, която се облекчава след дефекация, прекомерно напъване при дефекация, усещане за непълно изхождане, отделяне на малки парчета изпражнения, наличие на слуз в изпражненията и замърсяване на бельото със слуз.
При лечението на СРЧ е важно да се установи доверителна връзка между пациента и лекаря и да се изясни, че това е функционално заболяване. Промени в диетата могат да намалят симптомите при някои пациенти. Лекарят и пациентът могат да вземат съвместно решение за изключване на храни, които провокират симптомите. При пациенти със СРЧ често се наблюдава непоносимост към лактоза, така че консумацията на млечни продукти може да предизвика симптоми. В такива случаи киселото мляко може да се препоръча като източник на калций и протеини вместо мляко.
Пребиотиците и пробиотиците могат да подобрят дефекационните навици и да намалят подуването на корема при някои пациенти със СРЧ. При пациенти със запек, увеличен прием на вода, фибри, сушени плодове и пълнозърнест хляб, както и редовни физически упражнения, могат да намалят симптомите. Ако промените в диетата са недостатъчни, може да се наложи използването на лекарства, препоръчани от лекаря. Лечението на СРЧ няма стандартен медикамент и може да включва различни комбинации от лекарства в зависимост от пациента.
(*) Лактозата е захар, съдържаща се в млякото. Обикновено в тънките черва на човека има ензим, наречен лактаза, който разгражда лактозата. При липсата на този ензим лактозата остава в червата, причинявайки болка в корема, газове и диария. Това състояние се нарича лактозна непоносимост. Около 10-15% от хората имат лактозна непоносимост. При хората със СРЧ този процент е около 60%.
Роден на 22 декември 1969 г. в Малатия. Завършил началното и средното си образование в Малатия, съответно в начално училище „Фатих“, основно училище „Ататюрк“ и гимназия „Малатия“. През 1987 г. е започнал медицинското си образование в Истанбулски университет, Медицинския факултет на Истанбул, завършил е през юли 1993 г.
